Бяхме студентска любов, но всяка приказка си има край

СПОДЕЛЕТЕ

Бяхме студентска любов. Той си имаше постоянна работа и получаваше добри пари. В края на следването ни имахме планове да се оженим. Аз се опитах да си намеря работа, но той постоянно ме успокояваше, че няма смисъл да работя от рано – той щял да се погрижи да имаме достатъчно пари.

Всичко вървеше приказно, разбирахме се чудесно и градяхме планове за бъдещето. Но всяка приказка си има свой край. Майката на Мартин не ме харесваше особено, но на мен не ми пукаше особено. Наскоро тя му каза, че той има далечна братовчедка, която живееше в Швейцария. Не е лошо някой път да си чуят. А Мартин искаше да замине точно за там, за да си осигури работна виза. Реших, че няма да го спирам – нека отиде там – хем ще се запознае с братовчедка си, хем ще проучи какви са възможностите да вземе виза и да заминем заедно в бъдеще.

И така, един ден той хвана самолета, сбогувахме се с целувка и той отлетя за една седмица там. Когато се върна обратно, беше някак си умислен и променен. Не можех да разбера на какво се дължи това. Каза, че там е прекрасно за живеене, но че първо трябва да отида сам за известно време, тъй като е невъзможно да ме вземе веднага. След дълъг размисъл реших, че ще му дам този шанс, защото бях сигурна, че ме обича и държи на мен. И така, той напусна работата си в България и замина при братовчедка си в Швейцария. Започнахме да се пишем и чуваме всеки ден. Той разказваше за хубавия и подреден живот там и ме уверяваше, че му липсвам. След няколко дни започна да ми звъни все по-рядко, защото бил много зает в работата. А след още няколко дори имаше дни, в които въобще не се сещаше за мен и само ми пишеше за лека нощ.

Усетих нещо нередно и когато се чухме пак го попитах дали има нещо. Той отрече и каза, че просто е много изморен от работа. Стори ми се, че като затваряше чух някакъв женски глас зад него. Реших, че съм станала твърде лековерна и си въобразявам. За съжаление се оказа, че никак не съм си въобразявала. Мартин започна да не ми пише и отговаря на съобщенията! Избягваше да се чуваме и звучеше някак си делови. Осъзнах, че нещо става и звъннах на майка му. Тя каза, че напоследък синът й се чувства изморен и не желае да го безпокоят. Страшно се ядосах, нямаше какво да направя. Бях останала сама – без работа и пари. Той не ми изпращаше даже и пари.

Но най-големият шок тепърва предстоеше. Един хубав ден аз получих съобщението, което ще запомня цял живот: “Скъпа Кремена, трябва да се разделим, тъй като имам връзка с друга жена. Прости ми и бъди щастлива”. Стоях като гръмната и не можех да повярвам.

Сетих се, че имам един приятел, който внася коли от Швейцария и го помолих като ходи там да разбере какво става с Мартин. Истината ме жегна като нагорещено желязо. Мартин се беше оженил за братовчедка си, заради визата. Дори не беше по любов! Или поне така твърдеше той. Когато поисках обяснение от майка му, тя ми се изсмя и каза, че тя е организирала всичко това и че двамата се обичат. Теглих и една и й изтрих телефона.

Сега не знам какво да правя. Започнах да си търся работа и се опитвам да започна всичко отначало. Никак не е лесно, но аз съм силна и ще се справя. Явно Мартин всъщност не е бил това, за което се е представял. Да си гледа работата, ще си намеря щастието другаде. Няма да се предам и ще вървя напред и нагоре.

От Кремена

Next Post

Изпратих баба си в старчески дом, сгреших ли?!

Като дете всяко лято гостувах на баба Светла. Обичах старата жена и с наслада слушах нейните житейски истории, които тя […]