Всички оплюха съседката, когато реши да роди дете без баща

СПОДЕЛЕТЕ

Живея в малък град, където всеки знае всичко за всеки. Ако някой „сгреши“, следват клюки, опити да го вразумят, шушукания зад гърба му. Така се случи и с моята съседка Диана. Тя е хубаво момиче на 29 години. Интелигентна, образована, с добра работа.

Преди време Диана реши да стане майка, без да има мъж до себе си. Терминът й наближава, коремът й е наедрял и няма как да скрие бременността си. Когато любопитни я попитат: “ Как така ще имаш дете без баща?“, тя вежливо отговаря на всичките им въпроси. Неотдавна Диана ми дойде на гости и двете седнахме да си поговорим на чашка кафе. От дума на дума съседката ми реши да сподели с мен съдбата си.

“ Въпреки че вече наближавам 30 години, все още не съм срещнала мъжа на мечтите си. Имам обожатели, но нито един не успя да ме накара да се влюбя в него. Времето минава, а с него и шансът да стана майка. Биологичният ми часовник неумолимо цъка, затова реших да зачена от случаен мъж. Първото нещо, което чувах от всички, когато обявих бременността си, е: „Детето задължително трябва да има баща! Без съпруг и баща семейството е непълноценно и със сигурност ще се разпадне.“

Бях объркана от подобни нелепи изказвания. Някои от жените, които твърдяха това, бяха самотни майки или разведени, а семейните не знаеха къде се намират в момента съпрузите им. Мъжете им скитаха по кръчми и всяка вечер се прибираха с бутилка алкохол. Но въпреки всичко те бяха горди от факта, че имат съпрузи, а децата им – бащи.

Интересното е, че ме критикуваха и приятелки, които бяха разведени заради системен тормоз. Бившите им съпрузи не плащаха издръжка, нито пък знаеха в коя детска градина или училище ходят собствените им деца. Чудя се защо хората обожават да се ровят в чуждия живот? Очевидно техните проблеми не са толкова интересни, колкото моите. Аз съм добър човек и умея тактично да отговарям на безкрайните им въпроси какво се случва в интимния ми живот.

Неотдавна моя колежка, която мъжът й заряза заради друга жена, докато отрочето им беше едва на три месеца, започна настойчиво да ме убеждава, че няма да се справя като самотна майка. Освен детските нужди, трябвало и да домакинствам. Само не разбирам какво би се променило, ако имах съпруг? Един нормален мъж ще ходи на работа, а това означава, че грижите за детето и къщата лягат на моите плещи. Плюс грижите за съпруга ми. Въпреки всичко не спирам да мечтая един ден да срещна подходящия партньор. Онзи, който ще ме направи щастлива и обичана жена. Вярвам в щастливата си звезда.“

От Мая

Next Post

Родителите ми никога не ме обикнаха, лишиха ме и от наследство

Две години преди моето раждане, родителите ми загубили първородния си син и може би затова обичаха повече брат ми. Баща […]