Когато със съпруга ми се оженихме, аз бях на 26, а той на 47. Заедно сме вече 10 години и от брака си имаме момче. Преди да станем семейство, разликата във възрастта ни не ме притесняваше. Бях доволна от избора си: Стефан изглеждаше красив, разумен и надежден.
Докато връстниците ми се чудеха в кой клуб да се забавляват, той работеше усилено и задоволяваше всички наши нужди. Прекарваме много време заедно, тъй като след работа мъжът ми бързаше да се прибере, за да обърне повече внимание на мен и сина ни.
Аз съм първата му съпруга, преди да се запознаем Стефан е имал няколко връзки, от които е останал разочарован. Какво повече можех да искам: сериозен и любвеобилен партньор, без минало и ангажименти. Перфектният мъж!
Но напоследък започнах да изпитвам известни колебания. Близките ми не очакваха, че между мен и избраника ми ще има толкова голяма разлика във възрастта и още не одобряват избора ми. С времето все повече се заглеждам в мъжа си и си мисля: какво ще стане след 10-20 години? Ще успее ли за бъдеще Стефан да запази добрия си външен вид и настроение?
Повечето ми приятелки се омъжиха за млади и активни мъже, излизат заедно на заведение, а аз си стоя у дома като пенсионерка. Може би възгледите на роднините ми и общественото мнение променят неусетно чувствата, които изпитвам към съпруга си? Ще се радвам на всякакви съвети.
От Гери
