До съучениците на Кристиян, който изоставихте на бала – помните ли го?

СПОДЕЛЕТЕ

Днес вече 4 години, откакто вие поехте по пътя на живота, имаме новини за вас! Помните ли Крис, за който не намерихте място в нито една кола, помните ли тази душица, на която се подигравахте колко е загубен и смешен?

Ами, минаха вече 4 години от завършването ви, a днес… Крис е успешен IT специалист и изкарва пари, докато добавя най-престижните дипломи в IT сектора, някъде към пет пъти повече от вас. А вие? Вие все още ли го играете на мутри и кифли с парите на родителите си?! Поздрави и за класната за отношението, с което възпита мутрите и кифлите, а Крис – Крис е добре!

Да припомним какво написа тогава жената, която го закара на бала:

Бал 24.05.2016 г. Наблюдаваме момчето със светло синият костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се „изсипа“ цял клас абитуриентите с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна.

Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е реда. Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми/тяхната класна, когато пристигна пеша закъснялото момче със светло синият костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме. Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите….и си заминават. Изпращам ги аз като типичната клюкарка, и виждам отново момчето със синият костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми, далече ли е паркирал човека който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа.

„Ами не, той е пеша, отива към метрото.“ Викам……МОЛЯ?!? От там газззз към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300….да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата викам : “ Влизай, днеска си с мене“. Къде се намира хотела?? Момчето влезе притеснено, ами хотела е след Хемус по бул. Черни връх…. викам добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате.

Тръгнахме и питам, защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха : “ Бегай от тука бе, разкарай се“. Ейййй викам да няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични??? И той вика, ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна. За момент се замислих, как са го изпратили горките му родители,тихо кротко с метрото…. без обичайното бибиткане,балони,броене…. та той нямаше дори чадър.

Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите: – Просташки,грубо,невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели „Под наем“, нали се сещаш… големите гъзари. Та, хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха…. и к’во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше…. миличкият.

Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези с които е учил толкова години се направиха,че не го познават,а аз която дори не го познавах,се радвам,че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората….

Спасихте от дъжда – вашите скъпи дрехи,прически,грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговият бал.

Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си…. нито веднъж. Честито завършване и успех!

Next Post

Ад! Алкохолизмът ме завляда напълно, около мен всички са...

Алкохолизмът е болест, от която трудно има отърваване. Започнеш ли веднъж, след това нямаш спирка. Нямам очаквания, но като се […]