Заряза ме заради по-млада и по-красива от мен

СПОДЕЛЕТЕ

Съпругът ми ме напусна заради по-млада и красива жена. Ето как на 47 години останах без нищо. Но няма да плача. В крайна сметка съм здрава и целият живот е пред мен. Просто се надявам с времето да преодолея обидата. Произхождам от професорско семейство, докато съпругът ми е родом от провинцията.

Иван имаше много амбиции и почти нулево възпитание и образование. Въпреки това се влюбихме и се оженихме против волята на моите родители. Винаги съм му помагала и той не го отрича, напротив, благодарен ми е и подчертава, че дължи всичко на мен. Накарах го да завърши висшето си образование, научих го как да се облича и да се държи в обществото, четяхме заедно книги, слушахме музика и т.н. След като родителите ми се примириха с натрапения си зет, се опитаха да ни помагат, но после нещастието почука на вратата ни – първо почина татко, а по-късно и мама. Смъртта им ми причини огромен шок.

Слава Богу, имах до себе си подкрепата на съпруга си, който непрекъснато ми повтаряше, че не съм сама и никога няма да ме изостави. И ето ни – млади специалисти с малки заплати, без никакви перспективи и вече без подкрепата на близките. Е, поне притежавахме апартамент. С Иван решихме той да започне бизнес, а за това, разбира се, ни трябваха средства, които нямахме. Захванахме се да събираме пари: продадохме жилището си в центъра на града и си купихме друго в покрайнините. Опитвах се да пестя от всичко, обаче се оказа, че само аз съм се старала. Наложи се да забравя какво е нови дрехи, фризьор и други женски радости. Имах цел, към която упорито се стремях. Иван твърдеше, че никога няма да забрави жеста ми и на мен дължи всичко, което притежава. Успокояваше ме, че съвсем скоро ще заживеем нормално и аз ще мога да се отпусна, да си почина, да си купя каквото искам, да пътувам по света и т.н.

Междувременно съпругът ми се нуждаеше от кола и дрехи за пред обществото, затова инвестирахме всички спечелени пари в бизнеса. Така, вероятно, са живели много семейства. Трудно е, но вярвах, че го правим в името на собственото си бъдеще и за децата, чиято поява отлагахме до по-добри времена. По-късно Иван ме помоли да напусна работата си и да работя за него. Съгласих се. Почти не виждах съпруга си – вечно беше ангажиран с дела, срещи, грижи, работа. Тръгваше рано, връщаше се късно, но винаги беше мил и нежен. Продължаваше да казва, че без мен не би успял и отново обещаваше, че скоро ще си купим нов голям апартамент. И този толкова дългоочакван рай дойде, но не за мен. В нов луксозен апартамент в центъра, купен от съпруга ми, живее друга жена – млада и красива.

Тя получи всичко, за което някога мечтаех: преуспяващ живот, луксозни коли и пътувания, бижута, дори дете от съпруга ми. А аз седя сама в кошмарното си жилище пред стария компютър и пиша тези редове. Любовницата му с нищо не е заслужила благата, освен с факта, че е млада, красива, уверена, арогантна. За нея няма забрани – женен мъж, свободен – каква е разликата?! Най-важна е самата тя и нейните лични желания. Приятелките ми ме съветват да се боря за мъжа си и да не го оставям на тази мръсница. Но как? Как мога да принудя един мъж да живеем заедно, когато откровено ми заяви, че той, разбира се, ми е благодарен за всичко, но с нея се чувства млад, успешен, силен, докато аз единствено му напомням, че ми е задължен за успеха си.

И, честно казано, възможно ли е да продължа с брака ни, сякаш нищо не се е случило, с човека, който ме е предал?! По време на развода се оказа, че на практика нямаме нищо общо: стар апартамент, малко пари в сметките и колата на мъжа ми. Къде изчезна фирмата, новото жилище, къде изчезнаха всички средства от сметките? Нещо повече, в съда съпругът ми направи „голям жест“, заявявайки, че се чувства виновен, затова ми оставя цялото ни имущество. Ужасно ми е мъчно, че така се подигра с мен. Душата ми изгаря от болка и срам. Как можа да ми причини подобно нещо? Забрави ли какво е отговорност, благодарност, признателност, лоялност, честност? Разбира се, по някакъв начин ще оцелея – няма да умра от глад, но само като си припомня миналото, ми се иска да умра.

От Мима

Next Post

Взех безсрамната му похотливост за любов

Връзката със семеен мъж никога не завършва така, както сме си мечтали. Колко съдби са разбити, защото някоя влюбена жена […]