Преди да се оженя за Соня, двамата имахме отворена връзка. Противник съм на брака, но тъй като тя наближаваше 35, много искаше дом и семейство. С времето Соня започна да се оплаква от здравословни проблеми. Почти всеки ден й прилошаваше и редовно се подлагаше на различни медицински прегледи.
Веднъж ми се обади притеснена и разплакана заяви, че лекарите я предупредили, че е тежко болна и й остава малко време на този свят. Разстроих се силно, защото имах чувства към нея и мисълта, че скоро може да почине, буквално разби сърцето ми. В мъката си реших да постъпя благородно, отправяйки й предложение за брак.
Месец по-късно се оженихме. Соня сияеше от щастие, но след сватбата поведението й рязко се промени. Забрани ми да се срещам с приятели, изпадаше в истерични кризи и постоянно говореше за предстоящата си смърт. Търпях я, осъзнавайки, че минава през ужасно труден етап.
Опитвах се да я подкрепям. С времето кавгите ни станаха ежедневие и аз, неспособен да се справя с положението, предлагах да си тръгна. В такива моменти жена ми се разплакваше, припомняйки ми, че й остава съвсем малко. Разкаян, че съм я огорчил, исках прошка и оставах с нея.
Две години след като се оженихме, случайно се срещнах с личния й лекар. От дума на дума го попитах има ли шанс съпругата ми да се излекува. Изненадан от въпроса ми, той отговори, че Соня е напълно здрава и всичките й показатели са наред.
Трудно ми беше да осмисля казаното. Ожених се за нея, защото уж умираше, две години й търпях истериите, а се оказа, че съм станал жертва на жестока измама. Няколко дни по-късно подадох молба за развод. Днес отново съм свободен мъж и за миналото си спомням само като лош кошмар.
От Ивайло
