Изневерих: Той ми прости, но аз на себе си – не мога

СПОДЕЛЕТЕ

Денем единствено за това мисля, нощем – сън не ме хваща. Голяма глупачка излязох и любовта ми няма никаква вина за това. Сама не разбрах кога желанието ми за отмъщение измести всички други чувства към Иван. Толкова го обичах, а исках да го дразня, да го карам да ревнува и да страда така, както ревнувам и страдам аз. Тази глупава игра, освен че излезе скъпичка, нищо добро не ми донесе. Точно затова реших да ви пиша и да ви кажа: не се хабете с лоша енергия и лоши намерения.

Иван е най-готиният човек, с когото съдбата ме е срещала. С него можем да си говорим с очи. Можем и с часове да си мълчим и ни стига да знаем, че сме заедно. Можем и вечери наред да си седим на бутилка вино, да гледаме интересни филми, да слушаме хубава музика. Можехме и други приятни неща да правим, но аз провалих всичко. И то само защото Иван е женен, няма намерение да се развежда и поддържа нормални отношения с жена си. Което означава, че в повечето случаи се прибира в прилично време, в почивните и празничните дни е със семейството си. Винаги когато успява да се измъкне, е с мен, но това не ми е достатъчно. Започнах да правя фасони, да вдигам скандали, да поставям условия. И всичко ужасно загрубя.

Иван ме молеше да не развалям отношенията ни с гнева си. Беше търпелив, нежен, страстен и любящ. Но се прибираше при другата и до следващата ни среща, до следващия ни разговор, до следващата прегръдка аз се побърквах. Толкова, че бях готова на всичко, само и само да го унижа и вбеся. Исках да ревнува, както ревнувах аз. Затова започнах да флиртувам и го правех така, че той да разбере. Първият, с когото преспах, беше гадничко копеле – знаех, че ще се похвали, и точно затова го направих. Бях сигурна, че ще стигне до ушите на Иван, и точно така стана. Чаках да ми звънне и бях готова да го нападам, докато остане без думи. Само че той нищо не ме попита, просто каза, че вечерта ще дойде у нас. Прегърна ме още щом му отворих и не спря да ме целува, докато и двамата останахме без дъх. После се засмя и докато сипваше по питие, уточни, че никой не го прави като нас… Само по това разбрах, че е наясно в каква простотия съм се накиснала. Щом беше с мен, явно ми беше простил.

След тази глупава първа свалка последваха и други. Правех го само на инат и с никого не изпитах и грам удоволствие. Абсурдно, но се чувствах отмъстена и… отвратена. Последният, освен всичко друго, излезе и невероятен простак – не стига че го заведох вкъщи, ами и едва успях да го разкарам, дори такси му извиках, само и само да се махне. И това не беше голямата беля. Кой го знае къде си е събувал гащите и с какви е лягал, защото след няколко дни ми се наложи да отида на лекар и да установя, че ми е лепнал някаква упорита инфекция. Не само побеснях, ами и доста дълбоко си бръкнах в джоба, за да я излекувам. Това просто ме срина – не толкова финансово и физически, чисто емоционално.

За първи път признах пред себе си, че каквото и да правя, аз губя играта – да спя с някакви прошляци е все едно да отмъщавам на себе си. Усетих болезнено отсъствието на Иван и ми се прииска да е до мен, да ме прегърне, да ме наругае, да ме шамароса дори – всичко бях готова да понеса. Ако го бях повикала, щеше да дойде и да ме утеши както само той може. Но аз се покрих – беше ме срам, а и не исках никаква интимност с него, преди да се излекувам…

Пия поредните хапчета и, както се казва, си лижа раните – за какъв дявол ми трябваше да се занимавам с разни нещастници, които ги интересуваше просто едното чукане. Срещу него заложих любовта и… Толкова сгафих, че никога няма да си простя.

Момичето на Иван

Next Post

Как щях да олекна с 8000 лв. от наивността си

Срам ме е да ви пиша, ала ако не споделя с вас, направо ще се пръсна от яд, че излязох […]