Изолацията ни накара да се разделим! Моята история

СПОДЕЛЕТЕ

Бащата на приятеля ми беше против нашата идея да заживеем заедно по време на извънредното положение. И беше прав. Причините, които той изтъкна, бяха, че не иска от нас да си играем на дом, т.е. да сме сами 24/7 и да направим нещо безотговорно, като това да забременея. Но за негово щастие, не издържахме много преди гаджето ми да си събере багажа и да отиде при семейството си.

И двамата сме студенти и се срещаме от над две години. Аз завършвам тази година, а той не по-малък е от мен, така че не искахме да пропуснем прекрасната възможност да прекараме няколко седмици заедно. Преди всичко това да се случи и за социална дистанция да не бяхме чували, бяхме решили да заживеем заедно, след като аз завърша, защото вярвахме, че нашата любов би преодоляла разстояние и житейски неволи. Но истината е, че любовта не е достатъчна. Когато бяхме принудени да напуснем комфортната университетска среда и да се влеем в реалния свят, чувствата ни един към друг бързо се промениха.

Като за начало, да споделям моето жилище с него беше вълнуващо. Играехме видеоигри, грижехме се заедно за новия ми домашен любимец, гледахме постоянно любимите ни предавания и филми. Това продължи за ден.

Скоро започнах да мразя да деля леглото си с него и постоянно лежах будна заради безмилостното му хъркане. Мразех да виждам как се озарява лицето му, когато говори с приятелите си, докато играят онлайн, и как тази светлина изчезва, когато остане насаме с мен. Мърмореше, твърдейки че нещо не се е променило в чувствата ми, въпреки че се държеше, че нещо все пак се случва. Чувствах, че сякаш живея с някой, който навлиза в пубертета. Като за капак, никой от нас не правеше нито стъпка към някаква интимност.

Критичният момент за връзката ни беше спор в супермаркета. Имахме дребно несъгласие, но той толкова се вживя в скандала, че се втурна нанякъде и ме остави сама. Бях толкова гневна, че го зарязах пред магазина и се прибрах в дома си.

Когато се прибра, не каза нищо. Напусна ме на следващия ден.

Случки като тези са често срещано явление в нашите отношения. Най-големият ни проблем са конфликтните ни личности. Той е по-пасивен, докато аз съм по-уверена. Той отказва да спори с мен, което в действителност означава, че много от мислите му остават неизказани и оттам проблемите се задълбочават. Но знам, че и аз не съм ангел. Възползвам се от неговата спокойна личност, защото знам, че много рядко избухва.

Въпреки че все още не сме се разделили официално, имам чувството, че ще го направим скоро. Как ще оцелеем като двойка като завърша образованието си, когато не можем да прекараме и седмица заедно? Може би тази ситуация ще ни помогне да узреем, или може би ще докаже, че нашата университетска е била предназначена точно за това – за университета.

От Ивета

Next Post

Изневярата на съпруга ми, който се появи отново... Втори шанс? Никога!

Днес той дойде отново. Той е бившият ми съпруг – Максим, когото изгоних преди една година, след като го намерих […]