Изпратих баба си в старчески дом, сгреших ли?!

СПОДЕЛЕТЕ

Като дете всяко лято гостувах на баба Светла. Обичах старата жена и с наслада слушах нейните житейски истории, които тя ми разказваше преди лягане. Изминаха години. Един по един родителите ми починаха. Такава била участта на баба – да изпрати единствената си дъщеря в гроба.

Останалите ми роднини се разпръснаха по белия свят и напълно забравиха за нея. Малкото градче се обезлюди: младите хора го напуснаха, а по-възрастните умряха.

Баба Светла остана напълно сама, без близки и приятели. Нямаше с кой дори да размени една дума. Аз също живея далеч, не мога да бъда до нея, затова реших да я заведа в старчески дом.

Там ще има с кой да си говори, ще бъде нахранена и отново ще разказва мъдрите си житейски истории. Баба не беше против, тъй като осъзнаваше, че в дома ще й бъде по-добре. Преди това й предложих да се премести при мен, но тя отказа с думите: “ В този град съм родена и тук ще умра!“

Отказах се да споря. Веднага щом баба Светла се премести, роднините започнаха да ме обсъждат. Критикуват ме публично, че съм се отървала от старата жена, за да си гледам живота спокойно.

Опитвам се да не им обръщам внимание, защото знам, че нямах друг избор. Въпреки това дълбоко в себе си се питам, не са ли прави…

Next Post

След дълъг брак и две деца, той ме напуска заради... сестра ми

Аз съм обикновена жена с най-обикновени нужди. Щастлива съм, когато до мен са любимите ми хора – съпругът ми и […]