Имах нужда от баща, а не от насилник и… Или аз, или твоя келеш!

СПОДЕЛЕТЕ

Имах нужда от баща, както всяко нормално дете. Бях едва на 5 години, когато една вечер баща ми излезе и никога повече не се прибра. Търсихме го къде ли не, обиколихме всички болници и морги, сигнализирахме и полицията, но от него нямаше следа. Години по-късно разбрахме, че той всъщност е избягал с любовницата си, но това е друга история.

– Сашо, запознай се с чичо Виктор, – смутено каза майка ми. – Той е мой близък приятел.

Останах доволен от новината, че майка ми най-накрая срещна подходящ за нея мъж. Аз вечно бързах или за училище, или за тренировка, а през свободното си време ритах топка с приятелите си на улицата. И майка ми винаги беше сама. От дълго време забелязвах, че в нея има положителна промяна: обличаше най-красивите си рокли за работа и прекарваше все повече време пред огледалото.

Сега вече знаех причината за блясъка в очите на майка си.

– Чичо, а ти ще живееш ли с нас? – с надежда в гласа попитах.

Честно казано, наистина имах нужда от баща. Като всяко момче и аз трябваше да взимам пример от някой силен и смел мъж. И ето, той стоеше пред мен.

– Ако майка ти няма нищо против – усмихна се чичо Виктор.

А тя, разбира се, нямаше нищо против. Скоро след това приятелят на майка ми се настани да живее у нас. Но не беше изминал и месец, когато той започна да ми крещи, а веднъж ми удари силен шамар. По някаква причина майка ми не се намесваше. Гледаше как чичо Виктор мачка детската ми психика и спокойно извръщаше глава на другата страна. Спомням си добре онзи ужасен ден, в който ми събраха багажа и ме оставиха в интернат.

Преди да си тръгнат, майка ми обеща, че след няколко месеца ще се върне за мен, и аз й повярвах. Всеки ден я чаках пред вратите на дома, но тя никога не дойде. Не се и обади да ме чуе как съм. Не ми написа писмо, пропусна и рождените ми дни.

Години по-късно разбрах, че чичо Виктор й поставил ултиматум: ”Или аз, или твоя келеш!”. И майка ми направила своя избор. Измина много време, но така и не й простих. Вече съм зрял човек и самият аз имам три прекрасни деца. Не мога да си представя как бих живял без тях. Но майка ми явно успя…

От Александър

Next Post

Докъде ни докараха?! Този просяк се оказа, че е... моят професор

Просякът, когото срещнах ми се стори познат. Човек никога не знае какво го очаква в живота. Преди известно време, недалеч […]