Имах психични проблеми от малка, и собствената ми майка не ми вярваше

СПОДЕЛЕТЕ

Имах психични проблеми още когато бях дете. Спомням си, че когато попитах майка ми преди време дали чувам и виждам нещата по нормален начин, отговорът й все още кънтеше в ушите ми. “Ти си твърде млада и не знаеш какви са истинските проблеми с психичното здраве на един човек.”

По онова време бях невероятно депресирана, разтревожена и уплашена от себе си и от това, което бих могла да направя. Всеки път, когато се опитвах да помоля някого за помощ, тя винаги даваше извинение да отхвърля случващото се, като че ли имам нужда от повече сън или имах нужда да „стоя извън това състояние!“. Просто ми се искаше тя да ме бе слушала малко повече, вместо да ме игнорира или да ми се ядосва. Ако ми беше оказала по-голяма подкрепа, щях да се чувствам по-способна да се справя с трудните си моменти, които преживявах.

Имайки предвид, че дори собствената ми майка не ми вярваше, аз наистина се чувствах сама и мислех, че никой няма да ме изслуша. Хората щяха да мислят, че лъжа и че всичко е фалш и въображение. Беше ми трудно да потърся помощ или да се грижа за себе си по начините, от които се нуждая.

Сега, когато съм в по-късните си години в университета и вече съм станала по-самостоятелна, трябваше да бъда правдива към себе си и да призная, че имам проблеми, които се нуждаят от помощ. Отне ми още доста време, за да се науча как да се доверявам на хората, че хората могат да ми се притекат на помощ, ако им я поискам. Никой обаче нямаше да ми каже, че съм твърде млада и че вися прекалено много пред телефона си, преди да заспя.

Отне ми години, за да осъзная, че имам нужда от помощ и че никой освен мен не може да избере дали това, с което се занимавам, е истинско или не.

Нямам нужда от някой, който да сравнява собствения си опит с моя и да счита моето викане за помощ като валидно или не. Но ако имах родител, който да ми вярва повече и да ме заведе до някъде, където можех да получа нужната помощ, мисля, че сега щях да се справя по-добре с всичко.

Някои хора не успяват да осъзнаят, че психичното здраве не си подбира подходящата възраст и за мое съжаление за мен майка ми беше човекът, когото не успя да ми помогне да стъпя на крака когато имах нужда.

Изводът е: Родители, вникнете в проблемите на децата си, независимо на каква възраст са. После може вече да бъде късно.

От Маринка

Next Post

Истината за кръговрата на живота – всичко се връща!

Истината за живота: всеки, който някога ви е наранявал или предавал, един ден ще се изправи пред същата болка. И […]