И двамата вече сме семейни, но той все още ме следи

СПОДЕЛЕТЕ

Всички възрасти са подвластни на любовта… Аз изживях моята фатална любов, когато бях на 22 години. Въпреки яркия си външен вид и тълпите обожатели, бях успяла да се запазя девствена. Беше дъждовен априлски ден, когато го срещнах. Не блестеше с красота, нямаше пари дори за малка маргаритка. При това беше с 10 години по-голям от мен. Какво всъщност притежаваше?

Циник, егоист, но с потресаващ ум и талант. Великолепен поет. В стиховете му откривах част от душата си, и не се смущавах особено, че не е безразличен и към алкохола. Той беше първият ми мъж. Исках да бъде идеалната жена за него и прочетох редица статии за секс. Не се страхувах да експериментирам и това го удивляваше. Готвих му вкусни ястия, дори и с пари го снабдявах. Тогава работих като крупие в казино и печелих много добре.

Но той приемаше отношенията ни за даденост, и не искаше да бъде открит и честен пред мен. Постоянно твърдеше, че не ме обича – просто съм го устройвала. Но аз упорито твърдях, че го познавам добре и да, може да не е от най-нежните мъже, но въпреки това любовта ми към него е безгранична. Е, имаше дни, когато ме целуваше бащински по челото, пускаше по някоя мъжка сълза и казваше, че съм добра жена. Тези думи ми стигаха, за да се влюбя още повече в него. Вечер се прибираше (не винаги трезвен), вечеряхме и си лягахме, а сутрин тръгваше на работа. Но един ден той не дойде. Обадих му се, но отсреща никой не отговаряше. Започнах да звъня на приятелите му, които по това време си бяха у дома, при своите семейства. Всички твърдяха, че след работа изпили по едно питие и се разотишли по къщите си. Притесних се още повече и продължих да го „издирвам“ по телефона. Ръцете ми трепереха от нерви, а в ума ми имаше само една мисъл – дори и да си ми изневерил, всичко ще ти простя, само се върни.

Към два часа през нощта отново го потърсих. И тогава хриплив женски глас ми отговори, че в момента Олег не е трезвен, затова да спра да му звъня. Сълзите ми рукнаха по лицето, а отсреща жената започна да ме заплашва и обижда. Прекарах нощта обляна в сълзи, палейки цигара от цигара. Надявах се, че Олег ще се обади, за да ме успокои, че това е една от поредните му цинични шеги. Към 10 часа сутринта той все пак дойде. Когато го видях на вратата, изпитах същевременно болка и радост. Разбира се, веднага го попитах, коя беше тази жена и дали ми изневерява с нея. Олег запали цигара, издиша дима през носа си и бавно отговори: „Какво значение има? Нали се върнах при теб, което означава, че те обичам. Какво повече искаш?“ Нищо! Дори и това ме правеше щастлива. Впрочем по-късно разбрах, че с онази жена имаме еднакви имена и сме на една възраст.

Седмица по-късно ситуацията се повтори. След това пак и пак…. Спрях да се храня и спя нормално. Не ме интересуваше как изглеждам, какво мислят приятелите и колегите ми за мен. Бях като зомби. Предателството му ме убиваше. Това продължи три месеца. Отрепка ли бях? Може би… Един ден отидохме на гости при приятели. Към два часа през нощта всички заспаха, само аз стоях сама в кухнята и си мислех, че това положение повече не може да продължава. Бях започнала да развивам психично разстройство и депресия. Усетил, че не съм до него, Олег дойде при мен в кухнята и запали цигара. Събрах сили и с решителен тон му заявих: “ Олег, не мога повече така… Утре ще ти изпратя багажа“. А той спокойно ме погали по косата и изрече: “ Мъниче, успокой се. Какъв багаж?“

Но аз не се шегувах. Сутринта той тръгна на работа, а аз – у дома. Дълго се убеждавах, че няма връщане назад и съм длъжна да го изхвърля от живота си. Иначе със сигурност тази история ще има трагичен край. И се реших. С плач събрах багажа на Олег, извиках такси и му го изпратих на работното място. Но Олег не прие решението ми сериозно и реши, че играя дръзки игри. Вечерта ми позвъни, но не му отговорих. Не исках всичко да започне отначало. След раздялата ни започнаха поредици от сиви дни. Въпреки че имах приятели, интересна работа и красиви ухажори, просто се чувствах болна и депресирана. Нощем в пълна изолация, пиех вино и палех цигара от цигара. Отслабнах много.

Олег продължаваше настойчиво да ми звъни. Заплашваше ме със самоубийство и твърдеше, че не може да живее без мен. Така измина половин година. Имах надежда, че Олег все пак ще се промени и търпеливо чаках това да се случи. И той се промени. След една година. Но аз не бях вече същата. Сега бях отявлена феминистка, която с удоволствие причиняваше болка на мъжете. Олег се кълнеше, че се е променил, но минута по-късно ме обвиняваше във всички смъртни грехове. На прага на 2012 г., си казах: „Стига“. На 31 януари Олег ме покани да празнуваме заедно. И тогава му предложих веднъж завинаги да прекратим тази връзка. Няма да се каним и поздравяваме за празниците, няма да се оплакваме един на друг, няма да си звъним от скука. За мен той вече е никой. Никой! Олег уважи молбата ми и повече не ме потърси. Известно време след това срещнах мъжа, който ме накара да повярвам отново в любовта, а след 8 месеца се оженихме. Щастливи сме и с много обич и грижи отглеждаме нашата малка Алиса. А Олег? Той също се ожени и спря да пие. Съпругата му е голяма красавица, а наскоро му се роди и син.

И въпреки всичко, той не спира да ме дебне в социалните мрежи….

От Ивана

Next Post

Той ме биеше и унижаваше, а аз изпитвах вина за влошените ни отношения

С Младен се запознах, когато бях на 34. Той е с 5 години по-млад. Два месеца по-късно се разделихме по […]