Как да съм щастлива?! Дъщеря ми се омъжи за… мой връстник

СПОДЕЛЕТЕ

Дъщеря ми се омъжи, но аз не бях щастлива от това. Имам голям проблем и се надявам, че споделяйки с вас, ще получа съвети, които биха ми помогнали в тази трудна ситуация.

Загубих съпруга си много млада и на практика сама отгледах дъщеря си. Въпреки че израсна без баща, Боряна е прекрасно и възпитано момиче. Преди няколко години я приеха да учи в медицинския факултет. Оставаше й един семестър, когато се случи нещо странно.

Изведнъж дъщеря ми се промени, често не се прибираше у дома, оправдавайки се, че остава да нощува при приятелка. Никога досега не беше ме лъгала, затова повярвах на думите й. Една вечер ме потърси нейна приятелка. Вероника изглеждаше притеснена и загрижена. С деликатен тон, тя ме предупреди, че дъщеря ми се влюбила в много по-възрастен мъж, който не е подходящ за нея. Когато Боряна се прибра, я поканих да си поговорим по тази тема.

Момичето ми не отрече и призна, че от известно време излиза с мъж, с двадесет години по-голям. Двамата били заедно от година и планирали скоро да се оженят. Отговорът й се заби право в сърцето ми. Двадесет години е огромна разлика. Реално погледнато, любовникът й е мой връстник. Опитах се да я вразумя, но тя отказваше да чуе аргументите ми.

В разгара на спора се ядосах и от нерви й ударих силен шамар през лицето. Боряна се разплака и тичешком се затвори в стаята си. След скандала ни изпих куп успокоителни. Оттогава започна нашата тъжна Голгота. Колкото и да исках, не можах да приема връзката им, още повече, когато разбрах, че въпросният любовник е разведен и има деца от предишния си брак. Кой нормален човек би посмял да съблазни толкова младо момиче?

Една вечер Боряна излезе и повече не се прибра. Повече от година нямах новини от нея. От нейни приятелки научих, че все пак се е омъжила за онзи и сега живеят в съседното село. Миналия месец събрах смелост и отидох да я посетя. Но щом видях дъщеря си, едва я разпознах. Напълняла, с напукани пети, облечена в някакви стари, износени дрехи.

Най-много ме заболя от сините по ръцете й. Той я бие! Позволете ми да не ви разказвам по-нататък, шокиращо е, уморих се да плача. Помолих я да го напусне, да си дойде с мен обратно у дома. Обещах й, че всичко ще бъде наред, ако обърне гръб на този ад. Боряна се разплака, прегърна ме и тихо ми прошепна: ” Бих се върнала, мамо, но не мога! Не идвай повече, забрави ме!”

Тръгнах си, ала сърцето ми остана там. Измина месец, а аз не мога да забравя разплаканите й очи и сините по ръцете. Моля ви, скъпи приятели, посъветвайте ме как да помогна на дъщеря си.

От Мирка

Next Post

Момичетата ми завиждаха, момчетата ми бяха приятели! Не знаех, че се омъжвам за изрод

Не знаех какво ще ми се случи, когато сключвах брак със съпруга си. Винаги съм считала себе си за красиво […]