Как победих рака? Научих диагнозата на рождения си ден

СПОДЕЛЕТЕ

Научих за диагнозата си точно на рождения ми ден, но всъщност всичко започна преди няколко месеца, когато случайно напипах бучка в гърдите си голяма, колкото жълъд.

Научих за диагнозата си точно на рождения ми ден, но всъщност всичко започна преди няколко месеца, когато случайно напипах бучка в гърдите си голяма, колкото жълъд. Бях на 28 години, личният ми живот едва започваше да се подобрява след поредица от неуспехи и предателства, радвах се на напредъка си в кариерата си и за това, че дъщеря ми вече е в първи клас.

Очаквах с нетърпение зимните празници, планирах как ще ги прекарам със семейството си и тайно се надявах да получа предложение за брак от любимия си в новогодишната нощ. Лекари и болести просто не се вписваха в представата ми за бъдещето. Може би затова не придадох особено значение на откритието си. Казах си, че най-вероятно е леко възпаление или нещо подобно. Следващите няколко месеца забравих за бучката.

И ето че настъпиха празниците. На 31 декември във вилата ми, издигаща се насред отрупаната със сняг гора, най-накрая получих годежния пръстен, който чаках толкова дълго. Насрочихме сватбата за юли, а през май бъдещият ми съпруг ме напусна. За един кратък период останах сама, с тежка диагноза и малка дъщеря, която се надяваше, че ще има добър баща. Но такива неща се случват често: хората са слаби, а животът е променлив. Затова вместо булчинска рокля, си купих чехли и халат за болницата и вместо на меден месец, легнах на операционната маса. Всъщност да отида на преглед преди сватбата, ме убеди моя приятелка, когато й споделих, че имам бучка в гърдата. Посетих гинеколога с надеждата да чуя: “ Добре сте, нищо страшно няма“, но той се намръщи и ме изпрати на ултразвуков преглед.

До последно се надявах, че туморът е доброкачествен, ала за съжаление резултатите от пункцията показаха друго. Наложи се спешно да ме оперират. Трябваше да призная на бъдещия си съпруг, че съм болна от рак. Той реагира спокойно, каза, че всичко ще е наред и седмица преди операцията ме напусна. За което съм му благодарна. Той и ракът ме направиха по-силна. Ядосах се и на двамата и жадувах за отмъщение. А най-доброто отмъщение, както знаете, е да минеш покрай онези, които са те обидили с високо вдигната глава и никога да не се обръщаш след тях. Черпех сили от гнева си. Гневът ми помогна да издържа химиотерапията и в крайна сметка да не се депресирам.

След всяка терапия лежах по няколко дни в леглото. Отслабнах много, въпреки че и преди това си бях крехка. Изгубих косата си и за моя огромна болка не успях да спася гърдата си. В началото това силно ме притесняваше. В нашето общество една жена без гърда е неликвидна. В най-добрия случай ще ви гледат със съжаление, в най-лошия – с едва прикрито отвращение. Все още се притеснявам как изглеждам под дрехите си, но с времето мнението на другите спря да ме вълнува. Година и половина след операцията излязох на разходка. Усещането беше невероятно: аз ходя – значи съм жива.

Първоначално вървях по един километър, после три, а след това увеличих разстоянието. Всяка разходка беше моят малък триумф, победа над себе си и над болестта. По-силна съм. Жива съм! Болестта ми показа кой ми е истински приятел. Имаше и такива, които ми обърнаха гръб, защото се страхуваха, че мога да ги заразя. Други, напротив, забравиха за старите конфликти и ми подадоха ръка за помощ. Знам, че светът може да бъде крехък и илюзорен, но аз избирам живота, отказвам да мисля за смъртта и се радвам на това, което е тук и сега.

От Свилена

Next Post

Достойно за възхищение! Майка осиновява 4 момичета

Майка осиновява 4 момичета, въпреки, че си има свои деца. Малко хора са способни на подобна стъпка, но тя го […]