Мислех, че с любовта си ще го излекувам от зависимостта му към пиенето…

СПОДЕЛЕТЕ

Подобно на много други жени и аз допуснах грешката да повярвам, че мога да спася съпруга си от алкохола. С Тишо се запознахме през пролетта на 2005 г., когато с тогавашния си партньор наехме две стаи в къщата му. Бях на 32, а Тишо – на 34. Той беше баща на две деца, момче и момиче, но неотдавна бракът му се бе провалил. Въпреки че децата му живееха с майка си, те често го посещаваха. Хазаинът ни се оказа спокоен, дружелюбен и услужлив човек.

След няколко месеца връзката ми се разпадна и приятелят ми се изнесе. Една лятна вечер, докато стоях самотна в градината, Тишо дойде при мен и двамата се заговорихме. С времето се сближихме дотолкова, че неусетно се влюбихме. Веднъж той ми сподели тъжната история на живота си. Той бил едно от петте деца в голямо семейство. За съжаление скоро след раждането на най-малкия му брат, майка му била вербувана от Свидетелите на Йехова.

„Разбира се, мама вярваше, че така ще спаси душата си. Напусна ни заради убежденията си, без да помисли какво ще се случи с нас. Татко направи всичко възможно, за да ни отгледа, но да израстеш без майка е нещо ужасно“, с тъга ми разказа Тишо.

Когато навършил деветнадесет, той се пристрастил към спиртните напитки. Седем години по-късно майка му починала. Нещастната жена била претърпяла пътнотранспортно произшествие и се нуждаела от операция, но като член на Свидетелите на Йехова, отказала кръвопреливане.

Докато тя умирала, приятелите й от сектата стояли около болничното й легло, за да се уверят, че медиците няма да престъпят волята й. Въпреки че бяха изминали години, Тишо още страдаше за майка си. Пиеше, но не проявяваше агресия. Той беше просто един тъжен човек с тежко и мъчително минало.

Две години и половина, след като се преместих в къщата му, се оженихме. Обичах го и наистина исках да прекарам остатъка от живота си с него. Подобно на много други жени, и аз допуснах грешката да вярвам, че мога да го спася от алкохола. За съжаление не срещнах подкрепа от децата му, които категорично отказаха да се опознаем по-добре. Дъщеря му беше груба, копие на майка си. С времето съпругът ми започна да пие още повече и след като полицията го хвана да кара колата пиян, му отнеха шофьорската книжка. Тогава шефът му го изгони от работа.

Пет години по-късно се отказах да се боря за брака си и поисках развод. Не можех повече да търпя демоните на мъжа си. Сега Тишо живее сам. Болен е и едва ли му остава много. Въпреки стеклите се обстоятелства, за мен той все още е най-добрият и мил човек, когато някога съм срещала. Сърцето ме боли за жестоката му участ.

Oт Теди

Next Post

Времето лекува раните, но не заличава белезите

Всяка лична драма е сама по себе си уникална. Макар да става дума за често тъжни или трагични истории, истината […]