На 10 години вече мразех сестра си

СПОДЕЛЕТЕ

На 10 години бях, но вече не исках да имам сестра. По време на училищните празници майка ни остави със сестра ми Фани при баба и замина на работа. Баба ме помоли да се грижа за Фани и отиде до магазина. Мразех да се грижа за нея. Всичко, което исках да направя, беше да седна някъде и да чета любимата си книга. Така и направих. Беше топъл ден и унесена в книгата си, не забелязах, че сестра ми ми изчезна внезапно. Изведнъж чух, че баба я търси, но я нямаше наоколо. Прегледахме всички стаи в къщата, отворихме вратите на килера. Викахме и единствено кучетата на съседите отговориха на плача ни.

След няколко минути един познат се обади, че е забелязал сестра ми да се промъква в съседната къща. Оказа се, че Фани е видяла котето на съседите и поискала да си поиграе с животинчето. За щастие беше цяла и невредима. Всъщност тя дори беше доволна, тъй като имаше нова играчка. Но благодарността на баба завърши с думите: “Сега трябва да кажа на майка ти какво се случи”. Когато майка ми разбра за неприятната случка, мълча няколко минути, после сграбчи сестра ми за ръката и я вкара в колата.

Щом се прибрахме вкъщи, тя донесе един колан, обви го около ръката си и ме удари. После още веднъж. И още и още… Болката беше ужасна, но още по-ужасно беше унижението, на което ме подложи. Не заслужавах този жесток побой. Майка ми ме удряше по цялото тяло, но старателно избягваше лицето ми. Сега знам, че умишлено се е постарала да не оставя видими следи по лицето ми, защото учителите биха забелязали синините и със сигурност щяха да докладват на социалните служби. Въпреки че до ден днешен никой не разбра за случката, аз никога не я забравих.

Баща ми напълно подкрепяше майка ми. Той се надяваше, че съм получила добър урок, който ще помня цял живот. Да, аз никога не забравих урока си, татко! А вие, двамата, нормално ли постъпихте, оставяйки едно дете на 10 години да се грижи за друго дете?

Пренесохте вашите отговорности и задължения върху детските ми плещи.

Заради вас никога не обикнах сестра си. Понякога ми се струва, че спрях да я обичам именно от онзи ден. Днес, когато самата аз съм майка, осъзнавам колко ужасно е да биеш дете! Моите родители ми съсипаха психиката завинаги.

От Мира

Next Post

Няма да си простя глупостта, която направих с живота си

Няма да си простя това, което направих. Разказвам историята си, за да бъде поука на онези мъже, които са на […]