Нима вдовиците нямат право на щастие?!

СПОДЕЛЕТЕ

На 35 години останах вдовица с три деца. Смъртта на съпруга ми ме завари неподготвена да се справя с трудностите в живота. За щастие след време срещнах добър човек, за когото се омъжих.

От брака ни се роди прекрасно момче, което кръстих на свекъра. Със семейството ми живеем в къщата, която е построена от покойния ми съпруг. С мъжа ми се разбираме чудесно, но щом отидем на гости при родителите му, в душата ми настъпва ад. Свекърите ми правят всичко възможно, за да се почувствам нежелана.

Срамуват се от мен и избягват да ме запознават с приятелите си. Заради пренебрежителното им отношение, никога не взимам децата с мен, а и те не ги искат. Когато сме в дома им, през цялото време стоя затворена в стаята. Не ме канят дори на общата трапеза.

Знам, че съпругът ми ме обича, но дълбоко в себе си изпитвам вина, че аз, майката на три деца, си позволих да се омъжа отново. Обмисляла съм да прекратя отношенията си със свекърите, въпреки че и това няма да разреши проблема. Има ли изобщо начин да променя мнението им за мен?

Next Post

Кога синът ми се превърна в такъв чехльо, крие се от жена си, за да яде

Не искам да приличам на свекървите, които плюят снахите си. Откакто синът ми Владо се ожени, стоя настрана. Младите си […]