Нямах щастливо детство, имам дълбоки белези в душата

СПОДЕЛЕТЕ

Нямах щастливо детство и това ми тежеше. Повечето хора са наясно, че тормозът оставя завинаги дълбоки белези в душата. Понякога ни отнема години, за да осъзнаем колко сме засегнати и вътрешно унищожени. Казвам се Яна и не мога да си спомня нито един щастлив ден от детството ми. Бях малтретирана от останалите деца, а по-късно и в училище.

Непрекъснато изпитвах притеснение, че изведнъж мога да бъда подигравана, критикувана, дори и бита. В тази ситуация бях благодарна, че имам сигурно и стабилно семейство. И все още го имам. Въпреки че родителите ми са покойници от няколко години, те ще живеят завинаги в сърцето ми, защото именно благодарение на тяхната любов и грижи успях да се преборя през детството си.

Вкъщи бях в безопасност и независимо, че често се чувствах самотна (нямах братя и сестри), самотата беше за предпочитане пред тормоза. Когато се преместих в друга гимназия, всичко около мен се промени. Новите ми съученици ме приеха добре и знаейки, че няма да се налага да търпя псувни, ритници и удари, спокойно ходех на училище. За съжаление, не успях да се сприятеля с никой. Просто ми беше трудно да повярвам, че ще ме приемат нормално. Ужасявах се, че новите ми съученици ще ми се присмеят, когато разберат, че обичам да си стоя у дома.

Понякога те ме канеха на кино с тях, но винаги казвах „не“, защото се притеснявах, че имат задни мисли. Майка ми, която знаеше как се чувствам, ме съветваше да се опитам отново да повярвам в хората и че не всички са насилници като бившите ми съученици. Осъзнавах, че е права, но сърцето ми казваше друго. В крайна сметка спрях да получавам покани и нищо чудно, щом игнорирах всички. Когато завърших училище и започнах да работя, станах малко по-отворена и се осмелих да завързвам приятелства. Срещнах и мъж, в когото се влюбих. Дълго време не смеех да покажа чувствата си, защото се ужасявах, че ще бъда отхвърлена, но в крайна сметка дори ниската ми самооценка не можа да ме спре да видя очевидното; любовта на Тони към мен. Заедно с Тони разцъфнах, не за една нощ, а постепенно.

Все повече и повече осъзнавах, че и аз имам право да обичам. С времето свикнах да харесвам онова, което виждам в огледалото. Винаги са ми казвали, че съм грозна и дебела, безполезна и глупава, но жената, която ме гледаше отсреща, всъщност беше красива и привлекателна. Две години по-късно с Тони се оженихме. Връзката ни обаче не беше изцяло без проблеми. Все още се борих с ниско самочувствие и това често преминаваше в ревност. Тони работеше като лекар, което, разбира се, означаваше, че се среща с много хора – не на последно място и с жени. Разпитвах го почти всеки ден за клиентките, които среща, питах подробности за външния им вид и фантазирах най-абсурдните неща. Не вярвах на съпруга си.

Той беше силно развълнуван от ревността ми и ме уверяваше, че никога няма да ми изневери. Когато гостувах на приятелите му, се чувствах зле, тъй като си представях, че някой изведнъж ще стане и ще ми каже, че не съм добре дошла, или ще ми се присмее.

По онова време не съм и предполагала, че лошото ми самочувствие се дължи на тормоза, на който бях подложена като дете. Едва след няколко години брак внезапно истината ме осеня. Тони ми разказваше как той и приятелите му са си играли, ходили са заедно на почивки, гостували са си с преспиване и т.н. После си спомних как моите съученици се мотаеха в свободното си време, а аз си стоях у дома. И изведнъж разбрах, че оттам идват проблемите ми – че тормозът е оставил много по-дълбок отпечатък върху мен, отколкото досега съм предполагала.

Любовта на моите родители, а сега и любовта на съпруга ми ме спасиха от тотална деградация. От този ден животът ми окончателно се промени. Посетих психолог и бавно и методично започнах да работя върху проблемите си. Днес съм по-силна от всякога. Най-накрая разбрах, че проблемът е в насилниците, а не в мен. И това ми даде изцяло нова сила да продължа напред.

От Яна Г.

Next Post

Мъжът ми ме излага, ходи като абсолютен клошар

Преди имаше сервиз. Имаше няколко момчета, които работеха за него. С времето работата намаля, постепенно клиентите започнаха да го отбягват, […]