Няма прошка за такова нещо – съсипах се, не съм забравила!

СПОДЕЛЕТЕ

Това се случи преди 18 години, но нито за миг не съм го забравила. Арестуваха мъжа ми по подозрение, че е участвал в далаверите на едни свои „приятели“ – крадци и измамници до един. Съсипах се от ядове, от търчане да търся връзки и възможности да го измъкна от тази каша. В същото време дъщеря ми, още ученичка, попадна в лапите на един дърт женкар и ми заяви, че е бременна и ще се жени за него. Почувствах се като в капан, сякаш нямаше отникъде отвор за въздух, почнах да получавам астматични кризи.

Пазех се поне колегите ми да не чуят и разберат какво ми е дереджето, за да не ми се присмиват. Но така, както се пазех, вечно разстроена и разсеяна, направих на работното си място една голяма документална грешка и стана скандал. Работя в счетоводството на международна фирма и там всичко се гледа под лупа, сама си бях виновна. Обяснявам това не за да се извинявам, защото това, което направих, е толкова лошо, че извинение няма – нито на този свят, нито на другия.

Същия ден, когато стана скандалът с грешката и шефът ме предупреди, че при втората ще изхвръкна навън без работа и без обезщетение дори, вкъщи пристигна майка ми от провинцията. Аз възнамерявах да я взема да живее у нас, защото виждах колко е болнава и безпомощна вече. Бях й го казала, но във въртележката на неприятностите, които ме сполетяха, си замълчах и предпочетох засега да е по-далеч от мен.

Тя обаче, усещайки с майчиното си сърце, че нещо не е наред с мен, изведнъж ми се изтресе вкъщи тъкмо в този ден. Като я видях на прага с един куп торби и чанти, стана ми лошо. В главата ми сякаш се втурна огнен вятър и без да се съобразявам, буквално й се нахвърлих с обвинения. Разправих й какво се случва в момента със семейството ми, а не трябваше да го правя, защото знам каква е паника.

След един час в апартамента имаше две побъркани жени, които едновременно ревяха, кълняха, плачеха, виеха… Аз по-бързо от нея дойдох на себе си и осъзнах, че няма файда от всичкото това, трябваше да се стегнем и да оправяме кашата, колкото е възможно. На другия ден бях длъжна да отида на работа както винаги, да бъда бодра и работоспособна. Но как да заспя, като майка ми продължаваше да говори, да плаче, да стене… Един път й направих забележка, втори път почти я натиках в леглото, като дори й дадох успокоително. Но не, тя продължаваше да се мята и да проплаква. И тогава, вбесена, аз взех една широка лента и й вързах устата. Да, запуших устата на моята собствена майка, както съм виждала да правят по филмите някои престъпници с жертвите си.

Когато сутринта махнах кърпата, тя беше онемяла, не издаваше и звук. Всъщност лекарите установиха, че е получила тежък инсулт. В следващите два месеца аз не бях на себе си и почти нямам спомен как са минали. Майка ми почина, мъжа ми го оправдаха, това с бременността на дъщеря ми се оказа фалшива тревога и тя, осъзнала глупостта си, заряза гаджето си и продължи да учи.

Шефът оцени моето старание и ме назначи за главен счетоводител. Астмата изчезна като по чудо. Но и досега, като си спомня за майка си, ме облива гореща вълна от срам и ми се плаче. Не казах на никого, но нали аз знам какво направих. За такова нещо няма прошка.

От Вергиния

Next Post

Бракът ми се превърна в низ от кошмари

Низ от кошмари – в това се превърна бракът ми. Забързани в ежедневните си задачи, обикновено не си даваме сметка, […]