Осъзнах, че мъжът ми не ме е мамил чак… след смъртта му

СПОДЕЛЕТЕ

Да се унищожи чуждото щастие е много лесно. Като да счупиш чиния. Да разбиеш чуждо семейство, да загасиш огъня в огнището им – само трябва да се духа по-силно. И тогава домът им ще се потопи в мрак и студ.

Преди няколко години анонимен глас ми съобщи по телефона, че съпругът ми изневерява. Повярвах, разплаках се и у дома настъпи мрак, разказва читателка на вестник „Лична драма“. Мрак и студ. Мъжът ми отричаше. Твърдеше, че някой си прави лоши шеги и цели да разбие брака ни. Допуснах, че ме мамят, но въпреки това сянката на раздора се настани трайно между нас.

Загубили доверие в любовта, постепенно се отдалечихме един от друг. Така и не успях да му простя, а той не искаше повече да ми дава обяснения. Говорехме само за командировките му. В същото време на телефона му пристигаха съобщения от някоя си Женя. Съпругът ми казваше, че не познава такава жена, но аз си мислех, че ме лъже.

Изминаха две години. Тихо и безинтересно. Мъжът ми все по-често пътуваше в командировки, а в редките моменти, когато се прибираше, го наказвах с мълчание и отровни намеци за любовницата му Женя. После той се разболя сериозно. Загуби работата си – кому е нужен болен човек. Отслабнал и пребледнял, прекара месец в болницата на системи. Посещавах го, но не му прощавах.

И тогава съпругът ми почина. На погребението сестра ми дойде при мен, хвърли се на гърдите ми и зарида с глас. Оказа се, че тя е поръчала анонимните обаждания. Пак сестра ми е измислила и историята с Женя. Късно осъзнах, че мъжът ми никога не ме е мамил. Някои близки ме съветват да й простя. Но не винаги прошката е възможна… Ето какво може да направи една самотна озлобена жена с чуждото щастие.

От Мария

Next Post

Прецаканата съм аз, жена му спечели играта

Животът обича да си прави шеги, понякога болезнени и съдбоносни. Срещата ми с Александър приличаше на хлътване в лабиринт – […]