Отворих сърцето си! Аз я подслоних, хранех я, а тя ме предаде

СПОДЕЛЕТЕ

Аз я подслоних, но тя ме предаде. Или казано по друг начин: “Направи добро и го хвърли в морето”. Много често отваряме сърцата и домовете за близките си, а те ни забиват нож в гърба. Преди няколко месеца се канех да си лягам, когато телефонът ми звънна.

Вдигнах и от другата страна се чуха силни ридания. Отначало не можах да разбера какво иска да ми каже Люси – най-добрата ми приятелка, но след като се успокои, разбрах, че мъжът й я изгонил и тя искаше да я подслоня за известно време. Ако някой друг ме бе помолил подобно нещо, със сигурност щях да откажа, но с Люси сме приятелки от детство и аз не бих я изоставила на произвола на съдбата. Казах й веднага да идва и, че вратите на дома ми са широко отворени за нея.

Пламен, съпругът ми, не беше съгласен да я приютим. Скарахме се, но в крайна сметка прие – просто нямаше избор. Люси пристигна час по-късно. Прегърнах я, изтрих сълзите, които се стичаха по лицето й, и я настаних в гостната. Цяла нощ стоях до нея и слушах монолога й. На другия ден, преди да отида на работа, направих закуска и оставих пари на масата в кухнята. Исках приятелката ми да се чувства сякаш е в собствения си дом. Когато се върнах, за моя изненада, двамата с Пламен пиеха бира и си бъбреха свойски. Зарадвах се, че намират път един към друг.

Изминаха два месеца, а Люси продължаваше да живее у дома. Не я притисках да си търси квартира, за да не помисли, че я гоня. Хранех я, издържах я, дори й плащах сметките. Пламен, обаче, започна да се държи много странно. Избягваше ме, а когато нощем го прегръщах в леглото, той се дърпаше и намусено казваше, че го боли главата. Една сутрин Люси заяви, че си е намерила апартамент под наем и се изнася. Поисках да видя новото й жилище, но тя ми отказа под благовидния предлог, че още не е готова за гости. Дни след като приятелката ми се изнесе, мъжът ми поиска развод.

Останах шокирана! Как така, защо? Съвсем спокойно Пламен ми обясни, че е влюбен в приятелката ми и е осъзнал, че тя е жената на живота му. После си събра багажа и си тръгна… Оттогава не мога да спра да плача. Как можаха двамата ми най-близки да ми причинят това? Отворих вратите на дома си за приятелката ми, грижех се за нея като сестра, а тя за благодарност ми разби завинаги живота.

От Д.

Next Post

Съсипа ми живота! Собствената ми дъщеря ми заби нож

Първородната ми дъщеря успя да ми съсипе живота. Родих първородната си дъщеря Габриела едва на 19 години. Сега съм на […]