По трудния начин научих, че между шеф и подчинен не може да има приятелство

СПОДЕЛЕТЕ

В кариерата си имам един много поучителен случай: когато бях назначена за началник на отдела, направих типичната грешка на неопитен ръководител. До онзи момент компетентността ми включваше набиране на персонал, не само за моя отдел, а и за цялата компания. Трябваше да разширя фирмата и в същото време да закрия няколко свободни работни места с нови специалисти. По принцип тази задача беше за мен дреболия и може би щях да се справя добре, ако приятелка, с която сме близки от години, без малко да ми подлее вода.

Така се случи, че докато правех уверени стъпки по кариерната стълбица, моята приятелка Галя водеше постоянна война с втория си съпруг и по всичко личеше, че губеше. Знаците станаха толкова очевидни, че скоро се наложи тя и двете й деца да се преместят в отделно жилище. А за това, разбира се, Галя имаше нужда от собствени средства. Когато научи, че съм станала шеф, приятелката ми реши, че може да извлече лични облаги. Със сигурност всичко щеше да е наред, ако поне притежаваше нужното образование и имаше представа от естеството на работата. Тоест, дори чистачката разбираше повече от бизнес, отколкото моята приятелка.

Ето така се оказах в ситуация без изход. Тъй като не можех да оставя Галя и децата да гладуват, я назначих на работа във фирмата. Бях сигурна, че е умна и с времето под мое ръководство ще стане добър специалист. Нали затова са приятелите, за да се подкрепят. Мислех, че Галя е отговорен и организиран човек и много се изненадах, когато закъсня още първия ден. Попитах я защо се забави и отговорът беше, че имала лична работа. Помолих я друг път да ме предупреди предварително, тя обеща, но няколко дни по-късно историята се повтори. За съжаление това се оказа едва началото.

Колкото и да исках, приятелката ми отказа да ме възприеме като шеф. Много скоро дружбата ни се отрази на работния процес. Галя е независим човек, взимаше независими решения, без да се допита до мен. Възприемаше инструкциите ми, не като задачи, а като молба до близък приятел и изпълняваше само онези, които й допадаха. В крайна сметка дори не се опита да навлезе в естеството на работата, да се задълбочи, да разбере. Нали получи място във фирмата, имаше подкрепа – това й стигаше, за да бъде благодарна на съдбата. Личният й живот беше на първо място и непрекъснато молеше за помощ, взимаше отпуск по болест и т.н.

Осъзнавайки, че никога няма да ме приеме за лидер, вече обмислях как да я уволня, без да разрушим приятелството си. Ситуацията се реши сама – Галя сключи мир с мъжа си и напусна работа по собствена воля. Въздъхнах облекчено, давайки си дума, че при никакви обстоятелства повече не бих наела приятел, близък, съсед, брат и т.н. Всичко е много просто: или работата, или приятелството. Трудно и почти невъзможно е да съществуват приятелски отношения между шеф и подчинен.

От Мариела

Next Post

Или я нямаше, или бе твърде уморена, но... След развода се влюбих отново

След развода се влюбих отново. Стана съвсем неочаквано. Никога не съм си мислил, че ще мога отново да обичам някоя […]