Принудиха ме да изпратя болния си баща в старчески дом

СПОДЕЛЕТЕ

Винаги съм вярвал, че хората, които изпращат своите възрастни родители в старчески дом, са зли и безсърдечни. Ненавиждах ги и укорявах за постъпката. Но наскоро самият аз бях принуден да оставя баща си в дом. Нека споделя с вас какво ме накара да направя толкова трудна стъпка.

Баща ми е на 82 години и отдавна не е с ума си. След смъртта на майка ми, той остана да живее сам в двустайния ни апартамент. Мама беше прикована към леглото – имаше рак в последен стадий. В най-тежките й дни баща ми се грижеше за нея, но когато тя почина, не можа да преживее края й и получи инсулт. Болестта унищожи не само тялото, а и психиката му.

В умопомрачението си татко започна да създава проблеми – губеше се по улиците, забравяше котлоните включени и няколко пъти съседите викаха пожарната. Казано накратко – стана опасен и за себе си, и за околните. Исках да го прибера у дома, но близките ми не се съгласиха. Те казаха, че се страхуват да живеят с болен човек под един покрив. Уморих се да се разкъсвам между него и семейството си.

Съжалявах го, баща ми е все пак, затова го навестявах редовно. За съжаление състоянието му се влоши и се изтърваваше в леглото. Понякога взимах оцапаните дрехи и чаршафите вкъщи, за да ги изпера в нашата пералня, ала жена ми вдигна страшен скандал. Оттогава двамата често се карахме заради татко.

Един ден синовете ми заявиха, че това положение не може да продължава и е редно да настаня болния си баща в старчески дом. Дълго упорствах, но с времето той спря да ме разпознава. Колкото и да страдам, нямах друг избор, освен да го оставя в дом. Посещавам го веднъж месечно, нося му нещо сладко, чета му книги.

Продължавам да се грижа за него, въпреки че татко не знае кой съм аз. Скоро ще спра да ходя. Искам да го запомня здрав и усмихнат, а не развалината, която е. Моля се на Бог моите синове никога да не видят баща си болен и луд.

Next Post

Вината за катастрофата е моя

Бях на 17 години, когато с баща ми Петьо отидохме на вилата край Бургас. С майка ми са разведени отдавна […]