Разруши семейството ни заради момиче, което е по-малко и от сина ни

СПОДЕЛЕТЕ

Живеем с усещането, че неприятностите се случват на чуждите хора, но не и на нас. И че чуждите съпрузи си намират любовници, а нашите мъже са най-верни и почтени. Съвсем наскоро обсъждах със съчувствие нечие предателство, докато мислех, че това никога няма да се случи на мен. А днес съм изоставена съпруга. Всичко започна като в лош филм. Съпругът ми, който винаги повтаряше, че в живота веднъж се обича, ме размени за момиче, което е по-младо и от сина ни. Освен това самият той неведнъж е осъждал и критикувал мъжете, които изневеряват.

Вярвах му… Обичах го, но в същото време си затварях очите за честите му отсъствия, закъснения и внезапни командировки. Въпреки че отношенията ни охладняха, приписах всичко на възрастта: казват, че след четиридесет години често ни сполитат младежки страсти. И едва когато приятелите ни открито ми заявиха, че Благо има любовница, аз си позволих да го попитам дали наистина ми изневерява. Той кимна с глава и спокойно отговори положително: “ Да, имам и много я обичам.“ В същото време продължи да живее с мен и да спи в съпружеското ни легло.

В моя защита ще кажа, че все още не знаех, че любовницата му е бременна и бях готова да му простя извънбрачната авантюра, стига само да не ме напуска. Спомних си за нашата младост, годините, прекарани заедно … Опитах се да не виждам лошото, а само доброто, щастливо време. Да, бях готова да забравя и да продължим съвместния си живот. За съжаление Благо отдавна беше решил всичко за себе си, въпреки че твърдеше обратното. Така и не разбрах защо ми даде надежда за няколко месеца – някакъв фанатизъм! Ако си бе признал честно и да си тръгне като истински мъж, аз бих го пуснала, без да крещя от мъка и негодувание.

Но вместо това се сблъсках с предателството му. Преструваше се, че всичко е наред и нещата между нас ще се оправят. Лъжеше ме, че връзката му с тази жена е грешка и тя умишлено му е завъртяла главата. Времето минаваше, а ние продължавахме да живеем под един покрив като непознати. Благо все по-рядко оставаше да нощува у дома и се прибираше сутрин само, за да се преоблече и закуси. Колкото и да бях наивна, започнах да осъзнавам, че това не е нормално. И тогава отново го попитах директно какво решение е взел. Останал без избор, той ми призна, любовницата му очаква бебе и най-накрая си тръгна.

Двадесет и пет години бяха изтрити с лекота от паметта му. Благо ме напусна, сякаш нямаше никакви задължения към мен. Той имаше нова любов, изживяваше втора младост, а аз останах с разбито сърце, пълно с негодувание, унижение и сълзи. Не издържах и лично отидох да видя кое е момичето, което ми съсипа живота. Пред погледа ми застана млада жена, елегантна, с умен и буден поглед. Защо да й се сърдя – беше си изиграла правилно картите, отнемайки богатия чужд съпруг, обвързвайки го с дете.

Напускайки ме, Благо обеща, че ще ни подкрепя във всички отношения – и материално, и морално. За около три месеца спази обещанието си, а после буквално започна да се крие. Не отговаряше нито на мобилния, нито на електронната си поща. Но когато пожела да се разделим официално, веднага намери начин да се свърже с мен и любезно ми предложи да подпиша документите за развод. И за да подсили огъня в душата ми, той заяви, че цялото имущество, фирми и сметки все още принадлежат на него, а за мен и сина ми остава стария апартамент и някаква скромна издръжка.

Разбира се, не се съгласих да се разведем и наех адвокат. Точно тогава научих много неща за себе си. Благо се прибираше вкъщи няколко пъти и ми вдигаше грозни скандали. Отношението му беше толкова просташко, че никога не бих познала в него културния и доста интелигентен съпруг, който някога имах. След поредица ожесточени битки, най-накрая се разведохме и разделихме имуществото си. Не знам как се чувстваше той, но аз се озовах в болницата с нервен срив.

Измина една година от развода. Успях да се съвзема, правейки опити да не мисля за миналото. Но спомените не искат да си тръгнат. Преди няколко месеца се запознах с друг мъж и за съжаление нищо не се случи – разбрах, че вече не вярвам на думи, грижи и добро отношение. Постоянно си спомням изкривеното лице на бившия ми съпруг по време на развода. И се страхувам, че ако отново се влюбя, всичко ще свърши по същия начин. Не желая да изпитам поредното разочарование. В душата си продължавам да нося гнусната утайка от предателството. Годините минават, а аз не искам да бъда сама. Ще мине ли някога тази болка, ще мога ли да се доверя на друг мъж. Ще ме обикне ли някой истински, като жена и съпруга? Не знам, но живея много трудно …

От Емма

Next Post

Доведох чужденец в България, а тук ни гледаха лошо...

Доведох чужденец в България, а хората ни гледаха лошо. Израснах в малък град. Нямаше особено бъдеще за кариера пред мен. […]