Рестартирахме живота си след 10 години заедно

СПОДЕЛЕТЕ

Рестартирахме живота си със съпруга ми. Така започва моят разказ. Аз съм жена на почти 30 години. Повече от 10 години имам връзка с настоящия ми съпруг. Имаме щастливо семейство и дете на 2 годинки, което обожава баща си, той от своя страна не може без него. До тук приказката е прекрасна, за съжаление има и но… На 19 забременях от същото това момче, което днес е вече мъж.

Родителите ми работеха от скоро в чужбина и ние сами се оправяхме с домакинството. Живеехме заедно и се издържахме сами. Той не искаше и да чуе за дете (тогава така и не посмях да му кажа, че съм бременна, защото мислех, че ще го загубя, а той беше целият ми свят) Освен, че разбра х, че съм бременна, ситуацията се оказа още по сложна.

При редовния АГ преглед ми откриха рак на шийката на матката. А аз се оказах без каквото и да е било подкрепа. В този момент потърсих помощ от познат (приятели от училище нека го наречем Димитър) По стечение на обстоятелствата аз (отличничка) му помагах да се подготви за изпити от университета. А той глезено богаташче със сериозен проблем с наркотиците. Нямаше с кой друг да поговоря и потърсих помощ от него.

Идеята ми беше да направя аборт, но не и на неговите родители. Те взеха решението да осиновят детето (дълго време се опитваха да имат още едно дете ). Най-любезно ми предложиха да платят лечението ми. В този момент още не бях емоционално свързана с това дете и го считах само като проблем.

Не осъзнавах какво точно ми се случва и това ми се струваше най-доброто решение. Определено не съм се и замисляла какво е законно и какво не. А и за хора с тяхните възможност закон е всяко нещо, което поискат, а адвокатите им ще намерят и най-малката вратичка, за да постигнат целите си. А как направиха всичко?

Синът им припозна детето като свое, а ние като родители се отказахме от права си в полза на родителите му.

Детето се роди-момиченце. Прекрасно малко детенце, родено със секцио в 7 – ми месец. Недоносено. Още в момента, в който се появи на бял свят и я видях в кувьоза я обикнах и промених решението си. Димитър беше през цялото време с мен, защото родителите му ни изпратиха за раждането в друг град. Той също обикна детето и я прие като негова дъщеря. Беше с мен по време на цялата бременност и по време на цялото ми лечение. Върнахме се с детето в нашия град и го дадохме на родителите му, но бързо след като се разделихме с нея поискахме да си я вземем.

В продължение на няколко месеца бяхме неразделни. Той си взе изпитите. Постепенно отказа наркотиците и се взе в ръце така да се каже.

Влюби се в мен и до днес ми казва, че тази любов го е променила. А къде е мъжът ми в цялата картинка. През този период много се бяхме отдалечили. Аз бях леко пълничка и бременноста никак не ми личеше. Така и не забеляза, че съм бременна, а и той беше твърде зает с работата и занимавките, които си намираше (други връзки). И двамата нямаме отговор защо въпреки всичко станахме заедно.

Димитър получи родителските права над малката, но това беше условието за да му ги дадат (аз да нямам права над нея) и се премести на квартира през 2 блока от мен. Почти по цял ден бяхме заедно и се грижехме за детето. Винаги сме се разбирали и не съм мислила, че ще стигнем до ден в който няма да се разбираме. Когато мен ме нямаше той имаше на разположение детегледачка, която е с малката и до днес.

В един момент, обаче родителите му решиха, че нещата няма да продължат така цялото семейство се премести да живее в Македония. Димитър доста се противеше на това решение, но много лесно го принудиха като го оставиха без пари. С времето родителите му видяха, колко е привързан към малката и му я оставиха да си я гледа. Минаха се няколко години. И трябваше да вземе решение с кой от двамата да бъда.

Димитър ме обичаше много, обича ме и до днес. Но аз все още вярвам в любовта и останах с настоящия ми съпруг, който поради някаква причина обичам и не мога да се откажа от тази любов. С мъжа ми се преоткрихме отново и се ожениме. На сватбеното пътешествие му разказах цялата истина. Той не беше изненадан, а навърза липсващите моменти от това, което сам не беше забелязал.

Признахме си грешките един пред друг и продължихме живота си на чисто. Аз исках да имаме дете и той го знаеше много добре. Превихме опити още преди да се оженим, но без успех. След няколко консултации с Аг стана ясно, че шанса да забременея е много малък.

Димитър през това време стана собственик на бизнеса на баща си. Превърна се в един истински отговорен мъж, но категорично отказа да ни върне родителските права.

Двамата така и не успяха да намерят общ език. И до днес аз съм по средата между двамата и търпя постоянните им изблици на ревност. Мъжа ми не се вижда с малката, за да има мир и спокойствие. Така и не я възприе като негово дете. Аз все пак успях да забременея и ни се роди прекрасно момченце (баща и син са неразделни днес). Той е прекрасен баща и съпруг. Това беше и прелома в иначе “подредения” ни живот.

Димитър откъсна маклката от мен и я изпрати да учи в Италия. В едно от най-добрите училища под предлог, че това е най-доброто за нея. От това страда както тя, така и аз. Тя много е свикнала с мен и категорично отказва да приеме поредната жена в живота на баща си и макар, че е малка проявява характер, но Димитър се ожени. Има и по-малък син. Така всичко става много сложно.

Триъгълника стана прекалено голям. Намесват се и още 2 деца и нашите половинки. Всеки с претенции и накрая нищо. Тази история супер много ме измъчва и не мога да преценя какво да направя за да сме щастливи както ние, така и децата ни. Половинките ни категорично отказват да се приемат един друг. Моите родители се върнаха в България, но и до ден днешен не знаят за съчувствуването на първородната ми дъщеря.

В същото време прекалено много хора знаят за цялата тази история (приятели, познати и замесени по някаква причина лица) и аз се притеснявам, че точно в най-неподходящия момент ще се разкрие цялата истина и всичко това ще рефлектира върху децата. Не приемем решението на Димитър да изпрати малката в Италия и не зная как да му повлияя.

Въпреки, че сме финансово стабилни не мога да си позволя да пътувам до Италия 4-5 пъти месечно като него за да я виждам. А той всякаш я изпрати там, за да има спокойствие с жена си.

От С. С.

Next Post

Изневярата запали наново искрата в брака ни

Преди три месеца най-неочаквано на сватбата на моя приятелка, срещнах бившия си годеник Дани. И двамата бяхме очаровани да се […]