Скандали, разпри, но… Разводът не е болка за умиране!

СПОДЕЛЕТЕ

Караници, разправии и битовизми – всички тези неща съсипаха любовта ми с моя съпруг. Даже детето ни не може да ни обедини. Дори напротив – покрай него имам чувството, че се изпокарахме още повече. Прибирах се от работа и всеки божи ден едно и също – разправии за дреболии, разхвърляна къща, задължения, мрънкане. Осъзнах, че вече нямам капка спокойствие и тишина.

Най-смешното беше, че си почивах в работата, вместо като се прибера вкъщи. Това не можеше да продължава така си казах един хубав ден. И реших да взема на пръв поглед тежкото и егоистично решение – да продължа сама. Знаех, че ще е тежко за всички, особено за детето. Нямах представа как ще поднеса всичко това, но бях решена, че ще го направя. И ето – този ден дойде. Върнах се от работа и заварих добре познатата картинка – разхвърляните стаи, мъжът ми седнал победоносно на дивана, гледайки мач. Детето си играеше на таблета.

Отидох при съпруга ми и му казах, че искам да поговорим. Той въздъхна и ми подметна: “Явно пак ще се караме, ясно”. Поклатих глава и го успокоих, че няма да се караме, а просто ще поговорим. Когато останахме насаме в кухнята, аз му казах, че подавам молба за развод. Той ме погледна опулено, но после се засмя и каза, че се шегувам. Но физиономията явно ми е била доста сериозна, та изведнъж той осъзна, че говоря истината. Веднага ме попита дали си имам друг и колко време продължава връзката ни. Аз се засмях и му казах, че дори нямам време за друг. Тогава той учудено ме попита каква е причината за това мое неочаквано решение. Аз му казах, че това всекидневие ме побърква и не мога да издържам вече този монотонен начин на живот.

Та ние не бяхме ходили на почивка от 6 месеца. И не защото нямахме пари, а защото мъжът ми го мързеше да пътува. Много по-удобно му беше пред телевизора или да пие в бара с приятели. Сега му казах, че ще има предостатъчно време да си пие бирата и няма кой да му пили на главата.

Ще ви спестя неговите молби и словоизлияния да не го правя, как ще травмираме детето. Та нима не го травмирахме достатъчно с нашите разправии и скандали?!? Казах му, че ще го вижда всеки уикенд и когато поиска през седмицата. Започнах даже да го убеждавам, че така ще е по-добре за двамата. Някак си той разбра, че аз съм непреклонна и повече не съм склонна на компромиси. И така дойде денят, в който нашият развод стана факт.

Радостното беше, че детето не го преживя чак толкова зле и като че ли така беше по-щастливо от преди – като ни вижда поотделно. Все пак той беше вече на 8 години и осъзнаваше нещата кристално ясно.

След развода преоткрих своите позабравени приятели. Оказа се, че заради нашият брак ние сме се виждали през месец. Когато се прибирах вкъщи, а детето беше при баща му открих, че самотата и свободата ми харесва. Интересното беше, че мъжът ми мислеше почти същото.

Когато го видях с изгладена риза и със свеж вид, притесненията ми, че съм му нанесла рана в сърцето му отминаха. Невероятно, но когато бяхме разделени се разбирахме перфектно. Най-трудно беше за родителите ни. Но и те някак си понесоха нашия развод и свикнаха, че така ни е по-добре.

На всички двойки, които имат подобни проблеми искам да им кажа: хора, не се страхувайте, един развод не променя нищо, той може даже да е за добро. По-добре бъдете щастливи, отколкото потиснати.

От Малина

Next Post

Една предадена жена споделя своята болка...

Няколко месеца след като родих дъщеря ни, съпругът ми ме напусна. Издръжка не получавах, защото от гордост отказах всякаква помощ […]