Трагичната съдба на една борбена жена

СПОДЕЛЕТЕ

Ненапразно са казали, че на човек му се дава толкова голяма болка, колкото може да понесе. Само слабите ще се пречупят. Запознайте се с Валентина. Наскоро тя навърши 57 години. Малка, слабичка селска жена. От най-ранно детство животът й е тръгнал зле. Майка й е била алкохоличка и я пребивала така, сякаш не е нейно дете, а чуждо.

Когато пораснала, Валентина не се страхувала от работа и упорито се трудела от сутрин до вечер. И ето че един ден се запознала с добър мъж, в който се влюбила като младо момиче. Нещастницата помислила, че късметът й се усмихнал и най-накрая ще бъде щастлива. По-късно разбрала, че любимият й е бивш затворник, но това не я притеснило – любовта дава криле. След сватбата двамата заживели като всяка нормална съпружеска двойка.

Изминали години. Валентина не била вече първа младост и с времето успяла да натрупа богат житейски опит. Тя не се оплаквала от нищо, стоически търпяла несгоди и проблеми. Но веднъж, докато мъжът й се прибирал от работа, пиян шофьор го блъснал с колата си. Така трагично приключил семейният живот на Валентина. За съжаление смъртта на съпруга й било едва началото на кошмара. Няколко месеца по-късно, лекарите я диагностицирали с рак.

Ужасната болест й дошла като гръм от ясно небе. Но дори и тогава Валентина не споделила с никой болката си. Сама преживявала всичко, тъй като нямала помощ отникъде. Родителите й отдавна били покойници, любимият й също, а брат й си имал собствени проблеми.

Оказало се, че и къщата, в която живее, не е нейна. Приживе майка й я завещала на внучката си, а на дъщеря си не оставила нито лев. Но Валентина не се отказала да се бори. След операцията й назначили социален работник, който да й помага в ежедневните нужди.

Днес тя живее в малък общински апартамент. Цялата й пенсия отива за лекарства и наема на жилището. Няма пари да си купи дърва и буквално мръзне от студ. Няма пари да си купи дърва и буквално мръзне от студ. Храни се, с каквото намери. И всичко това се случва до нас, в двадесет и първи век! Просто исках да ви разкажа нещастната орис на една жена, на която животът е отредил най-горчивата съдба.

Next Post

Запомнете едно – ревнивите мъже никога не се променят!

Откакто се помня, никога не съм била ревнувана от партньорите си. Вярвах, че любовта може да съществува и без това […]