Училищният тормоз остави следи у мен до ден днешен

СПОДЕЛЕТЕ

Училищният тормоз остави следи. Едва когато остарях, разбрах колко щети ми е нанесло миналото. Не е лесно да погледна назад и да се сблъскам с болката, но след пенсионирането го направих. Това не беше съзнателно решение, а по-скоро процес, в който започнах да мисля все повече за годините, които стоят зад гърба ми. Естествено е да започнете да гледате повече в огледалото за обратно виждане, когато имате време да го направите. Аз обаче се сблъсках с някои болезнени неща, които ми повлияха много повече, отколкото преди това исках да осъзная…

С Руслан се оженихме млади. След сватбата той си намери работа в друга община и се наложи веднага да се преместим. Това беше ново начало в град, който наистина ми хареса. След време успяхме да си купим къща и в нея отгледахме тримата си сина. На младини мечтаех да съм по-образована, но нямах този шанс. Грижех се за децата и когато и най-малкият тръгна на училище, започнах първата работа, която ми предложиха. Три години бях касиерка в магазин за хранителни стоки, преди да се преместя в училищна кухня, след това обслужавах възрастни хора.

Срещнах се с много хора с различни професии, имах прекрасни колеги – за мен това беше истинска благословия. Не съм се борила да изградя кариера, но давах всичко от себе си. Пенсионирах се на 65. Не беше лесно да напусна работата, тъй като тъгувах за старците, за които се грижех. Често обаче ги навестявах, разхождах ги с инвалидната количка в градината, за да могат да подишат чист въздух. С пенсионирането дойде свободата, която ми даде възможност да помагам по различен начин на нуждаещите се и да се почувствам полезна. Но както споменах: Имаше нещо друго зад гърба ми, което не е никак забавно да се помни. В гимназията бях подложена ежедневно на жестокостта от “модерните” момичета. Мисля, че омразата им се дължеше главно на амбициите ми да бъда добра ученичка. Исках да имам отлично бъдеще и вероятно това събуди ревност и завист. Първоначално си мислех, че отношението им е временно и случайно съм цел на злобата им. Предполагах, че скоро ще се уморят и ще забравят за мен. За съжаление надеждите ми не се сбъднаха.

След като започнаха да ме атакуват, явно решиха, че съм удобна мишена за терор. По този начин те съсипаха най-прекрасните години в живота ми. Ежедневно ме нападаха и ми се подиграваха пред останалите съученици.

Аз, която винаги съм харесвала училището, сега получавах болки в стомаха. Трудно се концентрирах, особено през обедната почивка. Криех се в библиотеката и стоях настрана, доколкото можех. Често оставах гладна през целия ден. Когато завърших, почувствах огромно облекчение. Най-накрая щях да се отърва от мъчителите си. Всички очакваха да продължа образованието си, но аз отказах да вляза в университета. Дълги години се оправдавах, че съм постъпила така, защото се омъжих млада и веднага забременях. Лъжех тях, лъжех и себе си. След като се пенсионирах получих прозрение как тормозъът ми е повлиял до такава степен, че сама провалих бъдещето си.

Ежедневният тормоз толкова понижи самочувствието ми, че поставих под въпрос способността си да уча и вярата, че ще успея да завърша висше образование. Страхувайки се от неуспех, дори не посмях да кандидатствам. Днес, когато се обърна назад, виждам как съсипаното ми самочувствие ме накара да се чувствам пълно нищожество. Всъщност бившите ми съученички ме нападаха заради външността ми. Оттогава не спирам да се питам дали няколко килограма повече могат да направят хората жестоки към теб?

Ако може би преди години бях потърсила помощ, сега всичко щеше да е по-различно. Прекрасно е, че имах късмета да срещна човек като Руслан. Той е мил, нежен и грижовен, и предвид моите проблеми със самочувствието, се старае да се отнася с разбиране. До ден днешен никога не е злоупотребил със слабостта ми. Осъзнаването откъде идват проблемите ми, ме доведе по пътя на промяната, който в крайна сметка ме направи много по-силна. Направих това, което трябваше да направя много години по-рано – отидох при терапевт и получих ценна помощ.

Известно време си мислех какво би било да се сблъскам със старите си мъчители и да ги уведомя какво ми причиниха, но се отказах. Може би и те като мен са погледнали към миналото и съжаляват за злините, които са сторили. Днес оставих негативните емоции зад гърба си. Искам да живея тук и сега и да наваксам за пропуснатите години. Имам богат и смислен живот с хората, които обичам и които също ме обичат – това са моите постижения в живота и се гордея с тях!

От Магдалена

Next Post

Влюбих се, а имам три деца! Да напусна ли мъжа си?

Чак сега на 47 разбрах какво е истинската любов. Колебая се обаче да напусна семейството си… Досега не бях подозирала, […]