Чужденец плени сърцето ми, но моите приятели ми завидяха

СПОДЕЛЕТЕ

Чужденец успя да плени сърцето ми. Но противно на моите очаквания моите приятели вместо да се зарадват за мен, започнаха да си шушукат зад гърба ми и да ме одумват. Не можех да разбера защо имат толкова против нашата връзка. С предните връзки нямах никакъв късмет и постоянно се разделяхме болезнено. А сега, когато най-после открих любовта с Джеймс, всички започнаха да ме избягват. С английският ми приятел се запознахме на един семинар.

Бях чувала само лоши неща за англичаните. Но Джеймс беше различен. Възпитан и културен, той можеше да води разговор на всякаква тема. Работата му беше свързана с България и той прекарваше повечето време тук. Беше на квартира и работеше в София. Когато се запознахме, не изпитвах нищо особено в началото. Бях скептично настроена и въобще не си мислех, че бих могла да имам връзка с този човек. Но постепенно усетих, че той има чувства към мен, повече, отколкото служебни. Реших за начало да станем приятели. С него можех да си говоря на всякакви теми, без да се притеснявам. С течение на времето започнахме да се виждаме все по-често. Някак си неусетно осъзнах, че започвам да се влюбвам в него.

А той изпитваше същото към мен. Не след дълго станахме гаджета. Бяхме щастливи и искахме всички да разберат за нашата връзка. С радост го представих на моята компания. Но с ужас установих, че те го приемат хладно. Почти не си говореха с него, той се опитваше по всякакъв начин да завърже разговор. Дори беше понаучил малко български, при това заради мен. Нищо не успя да впечатли моите приятели, дори те побързаха да станат и да си ходят.

Джеймс не се обиди, каза, че това е съвсем нормална реакция. Все пак беше чужденец. Подкрепи ме в тази неловка ситуация. Аз бях безкрайно щастлива и благодарна. Когато на другия ден звъннах на моята най-добра приятелка, тя ми вдигна чак на седмото позвъняване. Държеше се дистанцирано и резервирано. Когато я попитах какво мисли за новият ми приятел, тя побърза да смени темата. Разбрахме се да се видим тези дни. На другия ден слещнах другите ми приятели и осъзнах, че те са се събрали без мен.

А имахме традиция всеки петък да хапнем по нещо заедно. Попитах ги какво става и Ангел, с когото винаги си имахме приказка натъртено ми каза: “Е какво да става, ти нали си намери майстора, време е да ходите в Англия”. Страшно много се обидих на това изказване. Та не се ли радваха на моето щастие? После се сетих за един разговор, как чужденците идвали тук, за да спят с “лесните” българки и разбрах мотивът за тяхното поведение. Реших да потърся отново най-добрата си приятелка и да се видим на кафе. Когато се видяхме, тя ме гледаше озлобено. Разказах й, че и аз не съм очаквала да се случи точно това, че Джеймс е различен от останалите.

А тя само ми каза, че от днес вече иска да сме приятелки. Побеснях, станах, хвърлих й парите за сметката и си тръгнах. Не спирах да плача. Вечерта се видяхме с Джеймс и му разказах за всичко това.

Той обеща да поговори с нея. Но всеки следващ опит да се свържа, се оказваше неуспешен. Отидох до тях, но тя не ми отваряше вратата. Започнах да си мисля, че историята с Джеймс е било грешка и може би не е трябвало да се влюбвам в него. Та аз си загубих всички приятели. В последствие реших, че е време да се махна от България, защото на Джеймс му предложиха хубава работа в Англия.

Тръгнахме, без да се сбогувам с приятелите си. Само родителите ме подкрепиха в това мое решение. Сега живея в Англия. Не се чувам с никого от старата компания. Разбрах случайно от позната, че никой не иска да чува за мен. Имам си нов кръг от приятели в Англия, които ме ценят и ме харесват такава, каквато съм. А на моите бивши приятели ще кажа, че явно никога не ми били истинските хора в живота.

От Мария С.

Next Post

Обичам съпругата си, другите ми се чудят как живеем заедно...

Обичам съпругата си, въпреки, че не я бива в домакинската работа. Другите мъже ми се чудят как живеем по този […]